nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
16.04.2017 г., 1:28 ч.

Обява 

  Поезия » Друга
354 2 7

Търся квартира, да е изолирана,

където спокойно да си пия виното.

Където да не бъда наричан предател

и да не трябва да следя

за граматиката

на онези, мои проклети фрази,

пълни за теб с непростими грешки – 

всички плод на страстта човешка.

Да не ми трябва и грам​ оправдание

кога искам близост, кога разстояние.

Сам да избирам дали да сложа икона

или жена без сутиен да наричам 'мадона'.

Дали с език съм безмилостен 

като смъртен часовник

или да е нежен камшик на умел любовник.

Не искам никой да ми смесва боята

на моето вътре с друга някаква.

Да мога сам да си определям сезоните,

кога да пътувам или да хвърлям котва.

Не искам много – 

само квартира, в която

като в удобен калъф да положа душата си.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро стихотворение,с прекрасен финал!
  • Човек трябва да бъде преди всичко себе си! Има и задължителни житейски компромиси, но свободата да си личност е свещена!
  • Ще намериш! Не знаешл къде? Ти самият си тази обител! Когато спреш да мислиш за околните преди да помислиш за себе си, душата ти ще се почувства комфортно. Сигурна съм!
  • Много съкровено и истинско. Но...кажи на лирическата си не само да иска, а да действа -– да разбие проклетата Клетка и да полети към Свободата си!!
  • Страхотно!
  • Харесах!
  • Копнежа да вървим по пътя си, със грешките и правотите ни, захвърляйки всички маски, живеейки като себе си свободни и отговорни, удовлетворени и радостни, за да можем да се отдаваме, да радваме, да обичаме...
    Хубава и силна със своята емоция творба!
Предложения
: ??:??