20 feb 2019, 19:19

Обява

  Poesía
874 1 0

Обява за изгубено сърце

.. моето по пътя го загубих.

То бе щастливо, а сега не е,

вече не танцува, вече то е друго.

 

Преди рисуваше цветя

в снега и по запотените прозорци,

сега.. в тях вижда празнина

затваря се и с мене не говори.

 

Преди се смееше със глас

и палеше искрици в очите,

а днес е нямо, няма съм и аз

и сенките прегръщат дните.

 

Преди усмихваше се спонтанно

и танцуваше с искрящи цветове,

сега.. тъгата се е настанила нахално

и контролира го.. аз - не.

 

А Той се влюби в онова сърце

.. как искам него да му върна.

Залепям обявата за изгубено сърце 

и с Надеждата отиваме да търсим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...