Обява за изгубено сърце
.. моето по пътя го загубих.
То бе щастливо, а сега не е,
вече не танцува, вече то е друго.
Преди рисуваше цветя
в снега и по запотените прозорци,
сега.. в тях вижда празнина
затваря се и с мене не говори.
Преди се смееше със глас
и палеше искрици в очите,
а днес е нямо, няма съм и аз
и сенките прегръщат дните.
Преди усмихваше се спонтанно
и танцуваше с искрящи цветове,
сега.. тъгата се е настанила нахално
и контролира го.. аз - не.
А Той се влюби в онова сърце
.. как искам него да му върна.
Залепям обявата за изгубено сърце
и с Надеждата отиваме да търсим.
© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados