20 feb 2019, 19:19

Обява

  Poesía
877 1 0

Обява за изгубено сърце

.. моето по пътя го загубих.

То бе щастливо, а сега не е,

вече не танцува, вече то е друго.

 

Преди рисуваше цветя

в снега и по запотените прозорци,

сега.. в тях вижда празнина

затваря се и с мене не говори.

 

Преди се смееше със глас

и палеше искрици в очите,

а днес е нямо, няма съм и аз

и сенките прегръщат дните.

 

Преди усмихваше се спонтанно

и танцуваше с искрящи цветове,

сега.. тъгата се е настанила нахално

и контролира го.. аз - не.

 

А Той се влюби в онова сърце

.. как искам него да му върна.

Залепям обявата за изгубено сърце 

и с Надеждата отиваме да търсим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...