Feb 20, 2019, 7:19 PM

Обява

  Poetry
871 1 0

Обява за изгубено сърце

.. моето по пътя го загубих.

То бе щастливо, а сега не е,

вече не танцува, вече то е друго.

 

Преди рисуваше цветя

в снега и по запотените прозорци,

сега.. в тях вижда празнина

затваря се и с мене не говори.

 

Преди се смееше със глас

и палеше искрици в очите,

а днес е нямо, няма съм и аз

и сенките прегръщат дните.

 

Преди усмихваше се спонтанно

и танцуваше с искрящи цветове,

сега.. тъгата се е настанила нахално

и контролира го.. аз - не.

 

А Той се влюби в онова сърце

.. как искам него да му върна.

Залепям обявата за изгубено сърце 

и с Надеждата отиваме да търсим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...