Объркана поезия
1.2K
0
0
Все ми липсва нещо.
И времето стремглаво върви.
Моменти във рамка,
без смях, без мечти.
Разказваме вицове.
Иронично, нали?
Ту за ръце държим се,
ту поглеждаме настрани.
И пак времето стремглаво върви.
За мене.
За теб.
И за двама ни.
Аз крада от твоите усмивки,
ти от моите сълзи.
А времето върви ли, върви.
И зная, че дори да си тук,
мен все още ще ме боли...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аметист Todos los derechos reservados
