2 мар. 2012 г., 20:39

Объркана поезия

1.2K 0 0

Все ми липсва нещо.
И времето стремглаво върви.
Моменти във рамка,
без смях, без мечти.
Разказваме вицове.
Иронично, нали?
Ту за ръце държим се,
ту поглеждаме настрани.
И пак времето стремглаво върви. 
За мене.
За теб.
И за двама ни.
Аз крада от твоите усмивки,
ти от моите сълзи.
А времето върви ли, върви.
И зная, че дори да си тук,
мен все още ще ме боли...

               ***  Все ми липсва нещо. И времето стремглаво върви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аметист Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...