6 jul 2012, 10:03

Обърканата нощ

829 0 0

Последни секунди и залезът ни маха за довиждане,

последна прегръдка и нижно шепнеш ми: "Дано се виждаме".

За последно срещам погледа ти, но в него има страх,

защото предстои ни целувката, изпълнена със грях.

 

"Недей, не трябва" - крещи умът във мен,

а ти очакваш ме, но не си сломен,

защото знаеш ти какво е в мен

и как боли, когато си объркан или наранен.

 

Сърцето ми е лудо и лъжливо,

подмамва ме със огъня да се опаря,

когато вкуся устните ти колебливо

то иска после цялото да ме изгаря.

 

Вината ти на мен ще пренесе,

лъжата пак за моя сметка ще да е,

и сладка болка бавно тебе ще те раздере,

когато спомниш си, че на друг принадлежи моето сърце.

 

Но желанието бе твърде силно,

загубихме ума си във нощта,

когато половин секунда - стотна само

и щяхме да сме на края на света.

 

... Но не посмях и затова

сега бягам бързо от спомена за теб и за нощта ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...