Последни секунди и залезът ни маха за довиждане,
последна прегръдка и нижно шепнеш ми: "Дано се виждаме".
За последно срещам погледа ти, но в него има страх,
защото предстои ни целувката, изпълнена със грях.
"Недей, не трябва" - крещи умът във мен,
а ти очакваш ме, но не си сломен,
защото знаеш ти какво е в мен
и как боли, когато си объркан или наранен.
Сърцето ми е лудо и лъжливо,
подмамва ме със огъня да се опаря,
когато вкуся устните ти колебливо
то иска после цялото да ме изгаря. ...