25 dic 2008, 9:43

Объркване

  Poesía » Otra
1.3K 1 7

Измислих те - със полъха на вятъра,

от топлия копнеж на мойте устни...

Открих във теб любовника, приятеля

и право във сърцето си те пуснах!

 

Създадох те - с вика на самотата си,

с очакването нещо да се случи,

с надеждата да надхитря съдбата си...

Но опитът съвсем не се получи!

 

В стремежа си изгубих равновесие

и май обърках правилната доза -

в живота си приветствах те с поезия,

а ти самият бил си скучна проза!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...