Измислих те - със полъха на вятъра,
от топлия копнеж на мойте устни...
Открих във теб любовника, приятеля
и право във сърцето си те пуснах!
Създадох те - с вика на самотата си,
с очакването нещо да се случи,
с надеждата да надхитря съдбата си...
Но опитът съвсем не се получи!
В стремежа си изгубих равновесие
и май обърках правилната доза -
в живота си приветствах те с поезия,
а ти самият бил си скучна проза!...
© Мариела Челебиева Все права защищены