25.12.2008 г., 9:43

Объркване

1.2K 1 7

Измислих те - със полъха на вятъра,

от топлия копнеж на мойте устни...

Открих във теб любовника, приятеля

и право във сърцето си те пуснах!

 

Създадох те - с вика на самотата си,

с очакването нещо да се случи,

с надеждата да надхитря съдбата си...

Но опитът съвсем не се получи!

 

В стремежа си изгубих равновесие

и май обърках правилната доза -

в живота си приветствах те с поезия,

а ти самият бил си скучна проза!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...