25.12.2008 г., 9:43

Объркване

1.2K 1 7

Измислих те - със полъха на вятъра,

от топлия копнеж на мойте устни...

Открих във теб любовника, приятеля

и право във сърцето си те пуснах!

 

Създадох те - с вика на самотата си,

с очакването нещо да се случи,

с надеждата да надхитря съдбата си...

Но опитът съвсем не се получи!

 

В стремежа си изгубих равновесие

и май обърках правилната доза -

в живота си приветствах те с поезия,

а ти самият бил си скучна проза!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...