13 abr 2011, 20:35

Обърнали сме гръб на любовта...

1.2K 0 1

Виждам те дори и в огледалото

и не мога да повярвам, че успя...

Успя да ме накараш да направя

всичко с етикета НИКОГА!!

 

Непреброими са моментите,

в които като уличница раздавах се -

надявах се да ме разбереш,

чувство ново в мен да съзреш.

 

Промяната дълго чакана настъпи!

Дали забравих те? Не знам!

Зарови любовта ми някъде и

не знам дали е мъртва.

 

Пътищата ни се разделиха, каза ти!

Но аз, глупачката, зад теб вървях...

Кажи, любов, защо тази гордост

попречи ти да погледнеш назад?!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Донева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios



  • "Промяната дълго чакана настъпи!

    Дали забравих те? Не знам!

    Зарови любовта ми някъде и

    не знам дали е мъртва."
    .....................................................

    Животът е усилие, което винаги си струва,
    една любов щом си отиде, нова страница
    обърни и напред продължи...
    Поздрави и за тъжната лирическа, и за
    прекрасната поетеса! БЪДИ!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...