28 jul 2022, 11:47

Обърнат свят

670 5 10

Бълбука мъка... плаче ми се... питам

открито: днес къде ли са децата ни?

Защо е призрак българското село?

 

Велможи като гарванова свита

налитат над трохите от съдбата ни.

Пред нас го правят. Нагли са и смели.

 

В безсънни нощи в тъмното се чудя,

какво за мен е майката, България,

и търси писта глутница от луди

въпроси, без излишна пледоария.

 

Но щом отида някъде далече,

аз всеки час броя до час на връщане,

усетила – в пръстта е с корен вечен

родът, градил на дух и гордост къщата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро да е утрото, силна да е надеждата и градивна да е вярата ни, Силви!
    Изпращам ти съботна прегръдка!
  • Да кажа и нещо положително. В нашия район много от селата близо до града, се възраждат. Продължават съборите, продължават селските вечеринки, децата играят на криеница, гонят светулки и се връщат нахапани от комари 🙂. Никога няма да е, както е било преди, но определено везните се опитват да се върнат нагоре. Поздрави сърдечни, Мария.
  • Миночка, не се изненадвам, че и ти се вълнуваш от въпросите, които задавам в сонета.
    Може би, ако станат повече тези, които наистина болеят за страната ни, ситуацията може да се промени. Нужна ни е тази вяра!
  • Силни чувства си вложила в стиха, Мария, изпитах респект и уважение! Дано нещо някога се промини, но едва ли, затънали сме в кал и няма излизане! Радвам се че успяваш с поезия да показваш нещата такива каквито са!
  • Тази гарванова свита от велможи наистина е страшна и нищо добро няма да ни донесе, Тони! Ако можеха стиховете, дори и добри да са, да помогнат, нещо да променят, за закичат деня ни с надежда...
    Зиги, много се радвам, че намина и ми остави този ласкав коментар! Усещам те като приятел, още от времето, когато пишех повестта в стихове за мечетата.
    Лирико, в живота има много поводи за тъга. Патриотизмът не е поза, нито редене на думи в съзнанието на някой. Той е нещо в нас, което ни разтърсва и иска да излезе.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...