Обърнат свят
Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни.
Пред нас го правят. Нагли са и смели.
В безсънни нощи в тъмното се чудя,
какво за мен е майката, България,
и търси писта глутница от луди
въпроси, без излишна пледоария.
Но щом отида някъде далече,
аз всеки час броя до час на връщане,
усетила – в пръстта е с корен вечен
родът, градил на дух и гордост къщата.
© Мария Панайотова All rights reserved.
