1 oct 2025, 14:48

Очакване

  Poesía
198 1 0

Тихо прелетната птица се завръща 

в окото на лятна зеница, 

на надеждата, с която ме загръща 

като топъл вятър, стрък пшеница,

 

от пръстта на кръговрата изникнал... 

Лято, ти на нежни чувства си арена, 

щом не мога да те губя, да свикна 

на времето с реката замъглена, 

 

щом оттича се през мене - капка в камък.

Хайде, идвай вече, нищо че е есен, 

все предвкусвам в дните невъзможен пламък, 

и вглъбявам се във изгрев поднебесен. 

 

Ти целуваш ме със устни на момиче, 

и издигаш ме до пориви дълбоки. 

В теб умирам и прераждам се във птиче,

и прелитам те над дивите посоки. 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...