Oct 1, 2025, 2:48 PM

Очакване

  Poetry
200 1 0

Тихо прелетната птица се завръща 

в окото на лятна зеница, 

на надеждата, с която ме загръща 

като топъл вятър, стрък пшеница,

 

от пръстта на кръговрата изникнал... 

Лято, ти на нежни чувства си арена, 

щом не мога да те губя, да свикна 

на времето с реката замъглена, 

 

щом оттича се през мене - капка в камък.

Хайде, идвай вече, нищо че е есен, 

все предвкусвам в дните невъзможен пламък, 

и вглъбявам се във изгрев поднебесен. 

 

Ти целуваш ме със устни на момиче, 

и издигаш ме до пориви дълбоки. 

В теб умирам и прераждам се във птиче,

и прелитам те над дивите посоки. 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...