1 окт. 2025 г., 14:48

Очакване

197 1 0

Тихо прелетната птица се завръща 

в окото на лятна зеница, 

на надеждата, с която ме загръща 

като топъл вятър, стрък пшеница,

 

от пръстта на кръговрата изникнал... 

Лято, ти на нежни чувства си арена, 

щом не мога да те губя, да свикна 

на времето с реката замъглена, 

 

щом оттича се през мене - капка в камък.

Хайде, идвай вече, нищо че е есен, 

все предвкусвам в дните невъзможен пламък, 

и вглъбявам се във изгрев поднебесен. 

 

Ти целуваш ме със устни на момиче, 

и издигаш ме до пориви дълбоки. 

В теб умирам и прераждам се във птиче,

и прелитам те над дивите посоки. 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...