4 mar 2014, 22:26

Оцеляла

  Poesía
2.7K 2 36

                      Оцеляла

 

Колко ли пъти без посока се лутах?!

Колко наивна била съм и глупава.

Падах, умирах, но после възкръсвах,

защото крепеше ме вярата в кръста!

 

Скитах бездомна, самотна и ничия.

Болка в сърцето - душата пронизваше.

Мъката ставаше все по-жестока

и там ме повличаше - все по-дълбоко.

 

Полет надолу... и стигнах до дъното.

Нямаше изход и всичко потъваше.

Но нещо се случи... повярвах във чудото -

любов омагьоса ме, вълшебна, до лудост.

 

Отново съм жива, потребна, обичана.

Света преоткрих след безумното скитане.

И колкото повече обичах, стократно

парченцата рикошираха към мене обратно.

 

Сега съм богата, щастлива, доволна.

Разумна и смела, докрай отговорна.

Бих искала всяко сърце да докосна.

Обичайте! Вярвайте! Това е страхотно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Оптимистично!
  • Благодаря ти, че и ти ми повярва, Ванина!!!
  • С докоснато сърце, поздравления, Камелия!
  • Старая се да бъда най-доброто, което мога!!!
    Споделям напълно посланието ти в "лични"!!!
    Благодаря ти, Анна!!!
    Бъди обичана и ти!!!
  • Благодаря, Елена, чувството до обичаш и бъдеш обичан
    наистина е невероятно красиво, вълшебно и истинско!!!
    Фреди, добре дошъл в нашето "голямо семейство",
    с пожелание за много творчески вдъхновения и успехи!!!
    Благодаря ти за хубавите пожелания!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...