Оцеляла
Оцеляла
Колко ли пъти без посока се лутах?!
Колко наивна била съм и глупава.
Падах, умирах, но после възкръсвах,
защото крепеше ме вярата в кръста!
Скитах бездомна, самотна и ничия.
Болка в сърцето - душата пронизваше.
Мъката ставаше все по-жестока
и там ме повличаше - все по-дълбоко.
Полет надолу... и стигнах до дъното.
Нямаше изход и всичко потъваше.
Но нещо се случи... повярвах във чудото -
любов омагьоса ме, вълшебна, до лудост.
Отново съм жива, потребна, обичана.
Света преоткрих след безумното скитане.
И колкото повече обичах, стократно
парченцата рикошираха към мене обратно.
Сега съм богата, щастлива, доволна.
Разумна и смела, докрай отговорна.
Бих искала всяко сърце да докосна.
Обичайте! Вярвайте! Това е страхотно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
