4 мар. 2014 г., 22:26

Оцеляла

2.7K 2 36

                      Оцеляла

 

Колко ли пъти без посока се лутах?!

Колко наивна била съм и глупава.

Падах, умирах, но после възкръсвах,

защото крепеше ме вярата в кръста!

 

Скитах бездомна, самотна и ничия.

Болка в сърцето - душата пронизваше.

Мъката ставаше все по-жестока

и там ме повличаше - все по-дълбоко.

 

Полет надолу... и стигнах до дъното.

Нямаше изход и всичко потъваше.

Но нещо се случи... повярвах във чудото -

любов омагьоса ме, вълшебна, до лудост.

 

Отново съм жива, потребна, обичана.

Света преоткрих след безумното скитане.

И колкото повече обичах, стократно

парченцата рикошираха към мене обратно.

 

Сега съм богата, щастлива, доволна.

Разумна и смела, докрай отговорна.

Бих искала всяко сърце да докосна.

Обичайте! Вярвайте! Това е страхотно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Оптимистично!
  • Благодаря ти, че и ти ми повярва, Ванина!!!
  • С докоснато сърце, поздравления, Камелия!
  • Старая се да бъда най-доброто, което мога!!!
    Споделям напълно посланието ти в "лични"!!!
    Благодаря ти, Анна!!!
    Бъди обичана и ти!!!
  • Благодаря, Елена, чувството до обичаш и бъдеш обичан
    наистина е невероятно красиво, вълшебно и истинско!!!
    Фреди, добре дошъл в нашето "голямо семейство",
    с пожелание за много творчески вдъхновения и успехи!!!
    Благодаря ти за хубавите пожелания!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...