18 abr 2024, 14:35

Оцеляла над пространството и времето!

  Poesía
854 6 19

Времето се заплаща с висока цена.

Ресто не връща и на богат, и на беден.

Еднопосочна, за жалост, е всяка стрелка,

Минутите препускат, разкъсали стремето.

Едно ни  дарява, а друго  ни  взима -

Приятелство, любов, морал и пари…

Разделят ни вселени по житейската крива, а                    

Огън по здрачаване… разрушава стени!                              

Сърцето за обич тогава проглежда                 

Твърде дълго след безкрайното скитане.

Раните зарастват… Бяха под доспехите,

А ризата прилепва на любовта усмирителна.                 

На иглен връх крепи се времето.

Светът само миг триумфира в нозете ни!                        

Твърдо вярвам, любовта е

Вълшебството

Оцеляла над пространството и времето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

9 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти най-сърдечно за подкрепата, Юри!
  • Безжичен, може би затова са приели да се нарича "Предизвикателство"? Да потърсим, да открием и да пишем, ако почувстваме същността. Не успея ли, не участвам. А за финалните ти думи, благодаря от сърце!
  • Стихотворението е хубаво!
    Само не знам откъде дойде тази тема, та и акростих.
    Ами малко странно. Ама това е за предложилия темата, не за автора тук, който най-точно е отразил изискването.

    Сега и за петото (а може и 11-тото) измерение може да очакваме тема. Впрочем ученикът на Айнщайн - българинът Зайков пръв показва, че някои противоречия могат да се решат, ако се разгледа 5-то измерение (три евклидови пространствени, времето - оттам пространствено-временен (не времеви - това е русизъм) континуум и още едно. Хайде да не спамя. ! Интересна ми би била тема за повече измерения! !

    А за автора - глас! Заслужава!
  • Успех, Дани! 👍 Хубаво е!
  • Скити, много съм ти благодарна за коментара и подкрепата!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...