Оцеляла над пространството и времето!
Времето се заплаща с висока цена.
Ресто не връща и на богат, и на беден.
Еднопосочна, за жалост, е всяка стрелка,
Минутите препускат, разкъсали стремето.
Едно ни дарява, а друго ни взима -
Приятелство, любов, морал и пари…
Разделят ни вселени по житейската крива, а
Огън по здрачаване… разрушава стени!
Сърцето за обич тогава проглежда
Твърде дълго след безкрайното скитане.
Раните зарастват… Бяха под доспехите,
А ризата прилепва на любовта усмирителна.
На иглен връх крепи се времето.
Светът само миг триумфира в нозете ни!
Твърдо вярвам, любовта е
Вълшебството
Оцеляла над пространството и времето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Да потърсим, да открием и да пишем, ако почувстваме същността. Не успея ли, не участвам. А за финалните ти думи, благодаря от сърце!
!
