Очаквайки
Ъглѝте тъмни са си мои –
необяснимо е, но има ги в кръга ми.
И паяците в мрачните усои –
те също мои са, предат тъга безшумно.
С косите ми творят дантели –
ефирен шал, загърбващ самотата
на раменете ми, тъй залинели,
понесли тежестта на тишината.
Надплитам мислите си бавно –
в живота бързината е родилка сляпа,
очаквайки с търпение отдавна
изчезналата топлина на светлината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
