nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
Apr 23, 2017, 12:35 AM

Очаквайки 

  Poetry » Other
330 1 8

Ъглѝте тъмни са си мои –
необяснимо е, но има ги в кръга ми.
И паяците в мрачните усои –
те също мои са, предат тъга безшумно.
С косите ми творят дантели –
ефирен шал, загърбващ самотата
на раменете ми, тъй залинели,
понесли тежестта на тишината.
Надплитам мислите си бавно –
в живота бързината е родилка сляпа,
очаквайки с търпение отдавна
изчезналата топлина на светлината.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

26.11.2014

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??