23 апр. 2017 г., 00:35

Очаквайки 

  Поэзия » Другая
264 1 8

Ъглѝте тъмни са си мои –
необяснимо е, но има ги в кръга ми.
И паяците в мрачните усои –
те също мои са, предат тъга безшумно.
С косите ми творят дантели –
ефирен шал, загърбващ самотата
на раменете ми, тъй залинели,
понесли тежестта на тишината.
Надплитам мислите си бавно –
в живота бързината е родилка сляпа,
очаквайки с търпение отдавна
изчезналата топлина на светлината.

© Надежда Тошкова Все права защищены

26.11.2014

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??