ОЧАКВАМ ДЪЖД
Все още слънцето във двора се е спряло...
От Запад черен облак се тълпи...
И времето край мен е сякаш спряло.
Очаквам вятър да се появи...
С конете си в Небето е Свети Илия.
Препуска бесен той напред-назад.
И огненните коловози той не крие.
Светкавиците му кога ще спрат?!
Жадува летен дъжд и моята градина.
Очаквам всички да ни съживи!
Да смачка Жаждата, изпъчена на Ринга,
която иска да ни умори.
Как искам Жегата и Лятото да разпилее
дъждецът чакан, да ни освежи...
И птичката, която сега тъжно пее,
и тя на Лятото да издържи!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados