Смутено изгревът изгубва очертания.
Нахален звън стопи съня.
Накъсаните чувства - вече минало,
потъват в свойта тишина.
И утрото събуди се пречистено.
Усмихнато прозява се денят.
Косите ми заплита с нежни истини
и гали ме с остатъците на нощта.
Полегнала е болката в душата ми.
Присвити мислите текат.
И затаило дъх... очакване
във мен изгрява пак.