Смутено изгревът изгубва очертания.
Нахален звън стопи съня.
Накъсаните чувства - вече минало,
потъват в свойта тишина.
И утрото събуди се пречистено.
Усмихнато прозява се денят.
Косите ми заплита с нежни истини
и гали ме с остатъците на нощта.
Полегнала е болката в душата ми.
Присвити мислите текат.
И затаило дъх... очакване
във мен изгрява пак.
© Дилианна Димитрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
