Смутено изгревът изгубва очертания.
Нахален звън стопи съня.
Накъсаните чувства - вече минало,
потъват в свойта тишина.
И утрото събуди се пречистено.
Усмихнато прозява се денят.
Косите ми заплита с нежни истини
и гали ме с остатъците на нощта.
Полегнала е болката в душата ми.
Присвити мислите текат.
И затаило дъх... очакване
във мен изгрява пак.
© Дилианна Димитрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
