Смутено изгревът изгубва очертания.
Нахален звън стопи съня.
Накъсаните чувства - вече минало,
потъват в свойта тишина.
И утрото събуди се пречистено.
Усмихнато прозява се денят.
Косите ми заплита с нежни истини
и гали ме с остатъците на нощта.
Полегнала е болката в душата ми.
Присвити мислите текат.
И затаило дъх... очакване
във мен изгрява пак.
© Дилианна Димитрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
