25 февр. 2008 г., 18:24

Очакване 

  Поэзия » Другая
877 0 8

 Смутено изгревът изгубва очертания.

 Нахален звън стопи съня.

 Накъсаните чувства - вече минало,

 потъват в свойта тишина.

 

 И утрото събуди се пречистено.

 Усмихнато прозява се денят.

 Косите ми заплита с нежни истини

 и гали ме с остатъците на нощта.

 

 Полегнала е болката в душата ми.

 Присвити мислите текат.

 И затаило дъх... очакване

 във мен изгрява пак.

© Дилианна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??