22 jul 2011, 9:21

Очакване

642 0 2

10 ОЧАКВАНЕ

 

Две седмици чакам...

А отговор няма!

В  гърдите  сърцето ми

лудо играй…

О, моята  мъка,

израсна голяма…

Туй чакане дълго

ще има  ли край?!

 

Аз писах отдавна…

И чакам,  безкрайно.

И вечно се питам

”Ще има ли край”

Сам, правя   вълшебства

и вречове тайни!

Но подло съмнение –

все ме терзай!

 

В живота ми всичко

е празно  и пусто.

Съдбата ме сложи

във зaдния двор.

Да можеш да  чакаш,

о, туй е изкуство.

Приклекнал  надничаш

зад своя стобор...

 

Писмото фатално...

Така се забави…

Защо  не ми драсне

тя някакъв ред?

Защо на произвола

до днес ме остави.

Очаквам да прати

най-после ответ!

 

Завръщам се в село,

от работа капнал…

И... тичам към къщи:

– ” Що, няма ли пак?!”

И сядам на прага…

Пак залък не хапнал…

И чувствам се като

последен глупак.

 

Две седмици чакам!

А отговор няма…

Защо не ми пише?!

Измъчих се аз.

О, моята мъка

расте по-голяма.

Но аз ще дочакам

Щастливия час.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...