Очакване
10 ОЧАКВАНЕ
Две седмици чакам...
А отговор няма!
В гърдите сърцето ми
лудо играй…
О, моята мъка,
израсна голяма…
Туй чакане дълго
ще има ли край?!
Аз писах отдавна…
И чакам, безкрайно.
И вечно се питам
”Ще има ли край”
Сам, правя вълшебства
и вречове тайни!
Но подло съмнение –
все ме терзай!
В живота ми всичко
е празно и пусто.
Съдбата ме сложи
във зaдния двор.
Да можеш да чакаш,
о, туй е изкуство.
Приклекнал надничаш
зад своя стобор...
Писмото фатално...
Така се забави…
Защо не ми драсне
тя някакъв ред?
Защо на произвола
до днес ме остави.
Очаквам да прати
най-после ответ!
Завръщам се в село,
от работа капнал…
И... тичам към къщи:
– ” Що, няма ли пак?!”
И сядам на прага…
Пак залък не хапнал…
И чувствам се като
последен глупак.
Две седмици чакам!
А отговор няма…
Защо не ми пише?!
Измъчих се аз.
О, моята мъка
расте по-голяма.
Но аз ще дочакам
Щастливия час.
© Христо Славов All rights reserved.
