10 ОЧАКВАНЕ

Две седмици чакам...

А отговор няма!

В  гърдите  сърцето ми

лудо играй…

О, моята  мъка,

израсна голяма…

Туй чакане дълго

ще има  ли край?!

Аз писах отдавна…

И чакам,  безкрайно.

И вечно се питам

”Ще има ли край”

Сам, правя   вълшебства

и вречове тайни!

Но подло съмнение –

все ме терзай!

В живота ми всичко

е празно  и пусто.

Съдбата ме сложи

във зaдния двор.

Да можеш да  чакаш,

о, туй е изкуство.

Приклекнал  надничаш

зад своя стобор...

Писмото фатално...

Така се забави…

Защо  не ми драсне

тя някакъв ред?

Защо на произвола

до днес ме остави.

Очаквам да прати

най-после ответ!

Завръщам се в село,

от работа капнал…

И... тичам към къщи:

– ” Що, няма ли пак?!”

И сядам на прага…

Пак залък не хапнал…

И чувствам се като

последен глупак.

Две седмици чакам!

А отговор няма…

Защо не ми пише?!

Измъчих се аз.

О, моята мъка

расте по-голяма.

Но аз ще дочакам

Щастливия час.