18 ene 2012, 23:29

Очакване

674 0 4



Тъга сърцето ми сковава -
животът не е, който исках...
А времето безмилостно минава -
защо Душата си тъй дълго стисках...?

Какво очаквам всъщност от Живота?
Не знам, но чувствам, че го няма...
И сякаш търся пак и пак Кивота, и сякаш
съм застанала на прага на бездънна яма...

Аз имам всичко, що изисква Битието -
уютен дом, партньор добър, прекрасните дечица!
Защо тогава стегнато в железен обръч е сърцето?
Защо не мога да се рея волна като птица?

Сънувала съм, че летя и е  прекрасно...
и няма нищо „по”... от Свободата!
Защо в Живота ми е толкоз тясно?
Защо притиска ме тъй силно суетата?

Унила съм и тъжна, и сломена...
разочарована от собствената си безпътност.
Дали дошло е време да порасна, накрая
осъзнала, че Очакването моята е същност?!?

Дали когато дойде моят час
и тя, Душата, тялото напусне,
дали тогава чак най-после аз
ще мога Свободата да почувствам?

9 март 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Можеш да я почувстваш веднага,стига да я пожелаеш истински...Пусни мислите на свобода и те ще те заведат при нея!Поздрави!
  • Явно аз съм в "депресирания" период, защото точно така се чувствам, но не мога да го изразя, като го направи ти. Хареса ми!
  • Аз вече съм себе си - успях да надмогна суетата...,но беше мъчителна борба.Този стих е от "депресирания" период, когато още не знаех какво точно търся.
  • Харесва ми! Имаш всичко, но имаш ли на разположение себе си! Бъди себе си - това е свободата. Научи и другите да уважават твоя полет!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...