Очакване
Тъга сърцето ми сковава -
животът не е, който исках...
А времето безмилостно минава -
защо Душата си тъй дълго стисках...?
Какво очаквам всъщност от Живота?
Не знам, но чувствам, че го няма...
И сякаш търся пак и пак Кивота, и сякаш
съм застанала на прага на бездънна яма...
Аз имам всичко, що изисква Битието -
уютен дом, партньор добър, прекрасните дечица!
Защо тогава стегнато в железен обръч е сърцето?
Защо не мога да се рея волна като птица?
Сънувала съм, че летя и е прекрасно...
и няма нищо „по”... от Свободата!
Защо в Живота ми е толкоз тясно?
Защо притиска ме тъй силно суетата?
Унила съм и тъжна, и сломена...
разочарована от собствената си безпътност.
Дали дошло е време да порасна, накрая
осъзнала, че Очакването моята е същност?!?
Дали когато дойде моят час
и тя, Душата, тялото напусне,
дали тогава чак най-после аз
ще мога Свободата да почувствам?
9 март 2010
© Даниела Ганчева All rights reserved.
