daniela1974 (Даниела Ганчева)
59 278
18.01.2012 г., 23:29 ч.

Очакване 

  Поезия » Философска
524 0 4



Тъга сърцето ми сковава -
животът не е, който исках...
А времето безмилостно минава -
защо Душата си тъй дълго стисках...?

Какво очаквам всъщност от Живота?
Не знам, но чувствам, че го няма...
И сякаш търся пак и пак Кивота, и сякаш
съм застанала на прага на бездънна яма...

Аз имам всичко, що изисква Битието -
уютен дом, партньор добър, прекрасните дечица!
Защо тогава стегнато в железен обръч е сърцето?
Защо не мога да се рея волна като птица?

Сънувала съм, че летя и е  прекрасно...
и няма нищо „по”... от Свободата!
Защо в Живота ми е толкоз тясно?
Защо притиска ме тъй силно суетата?

Унила съм и тъжна, и сломена...
разочарована от собствената си безпътност.
Дали дошло е време да порасна, накрая
осъзнала, че Очакването моята е същност?!?

Дали когато дойде моят час
и тя, Душата, тялото напусне,
дали тогава чак най-после аз
ще мога Свободата да почувствам?

9 март 2010

© Даниела Ганчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Можеш да я почувстваш веднага,стига да я пожелаеш истински...Пусни мислите на свобода и те ще те заведат при нея!Поздрави!
  • Явно аз съм в "депресирания" период, защото точно така се чувствам, но не мога да го изразя, като го направи ти. Хареса ми!
  • Аз вече съм себе си - успях да надмогна суетата...,но беше мъчителна борба.Този стих е от "депресирания" период, когато още не знаех какво точно търся.
  • Харесва ми! Имаш всичко, но имаш ли на разположение себе си! Бъди себе си - това е свободата. Научи и другите да уважават твоя полет!
Предложения
: ??:??