27 ene 2011, 17:11

Очакване

  Poesía » Civil
630 0 1

На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот

 

... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.

 

Подай ми ръка

в светлината –

през мрака.

Отдавна –

тъй страшно отдавна,

със поглед премрежен

те чакам.

 

Да пристигнеш

със вихрена

сила...

Със вярата

и със обичта си

да озариш сърцата,

мой любими!

 

Да разсееме мрака!

Надеждите,

всичко отминало

във свободата

да възкресим...

 

Как те чакам!

 

 

 

 

Иван Бързаков

София, 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...