Очакване
На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака.
Отдавна –
тъй страшно отдавна,
със поглед премрежен
те чакам.
Да пристигнеш
със вихрена
сила...
Със вярата
и със обичта си
да озариш сърцата,
мой любими!
Да разсееме мрака!
Надеждите,
всичко отминало
във свободата
да възкресим...
Как те чакам!
Иван Бързаков
София, 2010
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Бързаков Todos los derechos reservados
