Очакване
На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака.
Отдавна –
тъй страшно отдавна,
със поглед премрежен
те чакам.
Да пристигнеш
със вихрена
сила...
Със вярата
и със обичта си
да озариш сърцата,
мой любими!
Да разсееме мрака!
Надеждите,
всичко отминало
във свободата
да възкресим...
Как те чакам!
Иван Бързаков
София, 2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Бързаков Все права защищены
