IvanBarzakov (Иван Бързаков) IvanBarzakov (Иван Бързаков)
2 38
Jan 27, 2011, 5:11 PM

Очакване

  Poetry » Civic
625 0 1

На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот

 

... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.

 

Подай ми ръка

в светлината –

през мрака.

Отдавна –

тъй страшно отдавна,

със поглед премрежен

те чакам.

 

Да пристигнеш

със вихрена

сила...

Със вярата

и със обичта си

да озариш сърцата,

мой любими!

 

Да разсееме мрака!

Надеждите,

всичко отминало

във свободата

да възкресим...

 

Как те чакам!

 

 

 

 

Иван Бързаков

София, 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бързаков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0