Очакване
На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака.
Отдавна –
тъй страшно отдавна,
със поглед премрежен
те чакам.
Да пристигнеш
със вихрена
сила...
Със вярата
и със обичта си
да озариш сърцата,
мой любими!
Да разсееме мрака!
Надеждите,
всичко отминало
във свободата
да възкресим...
Как те чакам!
Иван Бързаков
София, 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бързаков Всички права запазени
