monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
2 jul 2009, 15:44

Очакване

853 0 2

ОЧАКВАНЕ

 

Седя в градинката, във поза глуповата,

оплаквам си, оплаквам си съдбата.

Защо ли днес се тъй получи ?

Като че, котка черна ми е минала на път,

а не отбрано куче.

А мисълта ми е при тебе,

мило мое, Слънчице Вълшебно,

а мисълта ми е при тебе,

мило мое, Слънчице Потребно.

Ще чакам тук на пейката чаровна,

за миг поне да те докосна с влюбен поглед,

за миг поне да те докосна със ръка,

за миг поне да ти даря от мойта топлина,

за миг поне да ти прошепна  влюбени слова.

Ех, моя никаква съдба !  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0