Очакване
ОЧАКВАНЕ
Седя в градинката, във поза глуповата,
оплаквам си, оплаквам си съдбата.
Защо ли днес се тъй получи ?
Като че, котка черна ми е минала на път,
а не отбрано куче.
А мисълта ми е при тебе,
мило мое, Слънчице Вълшебно,
а мисълта ми е при тебе,
мило мое, Слънчице Потребно.
Ще чакам тук на пейката чаровна,
за миг поне да те докосна с влюбен поглед,
за миг поне да те докосна със ръка,
за миг поне да ти даря от мойта топлина,
за миг поне да ти прошепна влюбени слова.
Ех, моя никаква съдба !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
