12 mar 2010, 11:01  

Очакване

647 0 0



Свит в ъгъла срещу прозореца
на тази празна стая,
спотаил дъха си,
наблюдавайки дъжда навън,
сподавил болката, изгаряща сърцето,
а душата в празнота линее,
тъй както тази стая празна е,
а погледът дълбоко нейде взрян е...
и гледам падащия дъжд навън,
а погледът дълбоко нейде взрян е.
Отправил взор към хоризонта,
търсейки те там, очаквайки да видя как слънцето изгрява
и как падащият дъжд,
окъпан в слънчеви лъчи, блести в твоите коси.
Но уви, аз още свит съм
в тази празна стая,
отправил взор навън,
загледан в падащия дъжд,
сподавил болката.
Очаквам теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яни Статев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...