12.03.2010 г., 11:01  

Очакване

648 0 0



Свит в ъгъла срещу прозореца
на тази празна стая,
спотаил дъха си,
наблюдавайки дъжда навън,
сподавил болката, изгаряща сърцето,
а душата в празнота линее,
тъй както тази стая празна е,
а погледът дълбоко нейде взрян е...
и гледам падащия дъжд навън,
а погледът дълбоко нейде взрян е.
Отправил взор към хоризонта,
търсейки те там, очаквайки да видя как слънцето изгрява
и как падащият дъжд,
окъпан в слънчеви лъчи, блести в твоите коси.
Но уви, аз още свит съм
в тази празна стая,
отправил взор навън,
загледан в падащия дъжд,
сподавил болката.
Очаквам теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Статев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...