Свит в ъгъла срещу прозореца
на тази празна стая,
спотаил дъха си,
наблюдавайки дъжда навън,
сподавил болката, изгаряща сърцето,
а душата в празнота линее,
тъй както тази стая празна е,
а погледът дълбоко нейде взрян е...
и гледам падащия дъжд навън,
а погледът дълбоко нейде взрян е.
Отправил взор към хоризонта,
търсейки те там, очаквайки да видя как слънцето изгрява
и как падащият дъжд,
окъпан в слънчеви лъчи, блести в твоите коси.
Но уви, аз още свит съм
в тази празна стая,
отправил взор навън,
загледан в падащия дъжд,
сподавил болката.
Очаквам теб.