Mar 12, 2010, 11:01 AM  

Очакване

  Poetry » Love
645 0 0



Свит в ъгъла срещу прозореца
на тази празна стая,
спотаил дъха си,
наблюдавайки дъжда навън,
сподавил болката, изгаряща сърцето,
а душата в празнота линее,
тъй както тази стая празна е,
а погледът дълбоко нейде взрян е...
и гледам падащия дъжд навън,
а погледът дълбоко нейде взрян е.
Отправил взор към хоризонта,
търсейки те там, очаквайки да видя как слънцето изгрява
и как падащият дъжд,
окъпан в слънчеви лъчи, блести в твоите коси.
Но уви, аз още свит съм
в тази празна стая,
отправил взор навън,
загледан в падащия дъжд,
сподавил болката.
Очаквам теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яни Статев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...