странница (Сеси) странница (Сеси)
2 200
14 nov 2008, 15:27

Очакване

701 0 7

Тъй както цветето бленува светлина,

така очаквам те да дойдеш ти сега,

да видя пак твоите добри очи,

дали са ме жадували през тези дни.


И като влезеш, не казвай нищо ти,  

ела до мен и тихо приседни,

ръката ми с нежност в твоята вземи,

и с обич пак към мене погледни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    нежно и красиво...с обич.
  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    Благодаря на lu4 и аннавлад за хубавите отзиви и особено на Краси Иванов за чувствения стих!
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Копнежно!
  • U (Краси Иванов)
    U (Краси Иванов)
    Без обичта.

    Както цвете в обширното поле,
    Разтваря свойте цветове,
    За да види слънце и небе,
    Така и моята душа,
    Разтваря се за любовта.

    Като птиче,зъзнещо в снега,
    Търсещо една трохица за глада,
    и свежестта на пролетта,
    обича лятото и песента,
    Пее тънкото гласче,
    Чуролика и зове,
    Що ражда птичето сърце,
    Свобидата за простор,криле.
    Така лети и моята душа,
    Зове и търси обичта.

    Като щурче в късен час,
    Загледано в незнайни светове,
    Към звездиците и кръглата луна,
    Жадува и възпява в балада,
    Романтик е то,до смъртта си млада.
    Така и моето сърце,
    За любов жадува,без нея ще умре.

    Като риба, захвърлена от буйната вълна,
    Подскача, предсмъртно на брега,
    Тя търси пак отчаяно вода,
    Като мене, който търси обичта.

    Като скитник, събудил се в чужди светове,
    Той взира се в безкрая,
    Да открие своята земя,
    Да открия рая.
    Така и моите очи,
    Взират се търсят,
    Да открият подобно на моето сърце,
    Другар в живота си докрая.

    Като бухал скрит от светлината,
    Спи дълбоко и сънува, и бленува,
    Чака с трепетно желание, бълнува,
    Да се спусне над земята нощта,
    И зарадван, най-после е дошла,
    Вечерта в която той живее.
    Така и аз, пулсира в мен кръвта,
    Да дочакам обичта,
    С която аз живея.

    Не мога аз без любовта,
    Както очите не могат без свтлина,
    Както рибата не може без вода,
    Както скитника не може без своята земя,
    Както птичето не може без простор,крила,
    Както щурчето мечтаещо без песента,
    Както бухалът живеещ само в нощта,
    Както цветето без слънце и небеса,
    Така и аз не мога ни ден,
    Секундата цяла вечност става за мен,
    Без обичта,без любовта,
    Родителската,
    Приятелската,
    И на жена!
    Без любовта,без обичта,
    Все едно аз мъртъв съм и не живея

    Едно стихче от преди 4,5 години
  • lu4 (Мартина)
    lu4 (Мартина)
    Много нежно и искрено! С малко думи казва всичко! Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0