странница (Сеси)
200 7186
14 nov 2008, 15:27

Очакване 

  Poesía » De amor
534 0 7

Тъй както цветето бленува светлина,

така очаквам те да дойдеш ти сега,

да видя пак твоите добри очи,

дали са ме жадували през тези дни.


И като влезеш, не казвай нищо ти,  

ела до мен и тихо приседни,

ръката ми с нежност в твоята вземи,

и с обич пак към мене погледни.

© Сеси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • нежно и красиво...с обич.
  • Благодаря на lu4 и аннавлад за хубавите отзиви и особено на Краси Иванов за чувствения стих!
  • Копнежно!
  • Без обичта.

    Както цвете в обширното поле,
    Разтваря свойте цветове,
    За да види слънце и небе,
    Така и моята душа,
    Разтваря се за любовта.

    Като птиче,зъзнещо в снега,
    Търсещо една трохица за глада,
    и свежестта на пролетта,
    обича лятото и песента,
    Пее тънкото гласче,
    Чуролика и зове,
    Що ражда птичето сърце,
    Свобидата за простор,криле.
    Така лети и моята душа,
    Зове и търси обичта.

    Като щурче в късен час,
    Загледано в незнайни светове,
    Към звездиците и кръглата луна,
    Жадува и възпява в балада,
    Романтик е то,до смъртта си млада.
    Така и моето сърце,
    За любов жадува,без нея ще умре.

    Като риба, захвърлена от буйната вълна,
    Подскача, предсмъртно на брега,
    Тя търси пак отчаяно вода,
    Като мене, който търси обичта.

    Като скитник, събудил се в чужди светове,
    Той взира се в безкрая,
    Да открие своята земя,
    Да открия рая.
    Така и моите очи,
    Взират се търсят,
    Да открият подобно на моето сърце,
    Другар в живота си докрая.

    Като бухал скрит от светлината,
    Спи дълбоко и сънува, и бленува,
    Чака с трепетно желание, бълнува,
    Да се спусне над земята нощта,
    И зарадван, най-после е дошла,
    Вечерта в която той живее.
    Така и аз, пулсира в мен кръвта,
    Да дочакам обичта,
    С която аз живея.

    Не мога аз без любовта,
    Както очите не могат без свтлина,
    Както рибата не може без вода,
    Както скитника не може без своята земя,
    Както птичето не може без простор,крила,
    Както щурчето мечтаещо без песента,
    Както бухалът живеещ само в нощта,
    Както цветето без слънце и небеса,
    Така и аз не мога ни ден,
    Секундата цяла вечност става за мен,
    Без обичта,без любовта,
    Родителската,
    Приятелската,
    И на жена!
    Без любовта,без обичта,
    Все едно аз мъртъв съм и не живея

    Едно стихче от преди 4,5 години
  • Много нежно и искрено! С малко думи казва всичко! Поздрав!
  • Благодаря ти Таня, мисля, че се справих. Поздрав!
  • Хубав стих, Сеси!
    Само с едно предложение, замени местоимението "ти" с нещо друго ,за да избегнеш повторението му.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??