14 нояб. 2008 г., 15:27

Очакване

705 0 7

Тъй както цветето бленува светлина,

така очаквам те да дойдеш ти сега,

да видя пак твоите добри очи,

дали са ме жадували през тези дни.


И като влезеш, не казвай нищо ти,  

ела до мен и тихо приседни,

ръката ми с нежност в твоята вземи,

и с обич пак към мене погледни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • нежно и красиво...с обич.
  • Благодаря на lu4 и аннавлад за хубавите отзиви и особено на Краси Иванов за чувствения стих!
  • Копнежно!
  • Без обичта.

    Както цвете в обширното поле,
    Разтваря свойте цветове,
    За да види слънце и небе,
    Така и моята душа,
    Разтваря се за любовта.

    Като птиче,зъзнещо в снега,
    Търсещо една трохица за глада,
    и свежестта на пролетта,
    обича лятото и песента,
    Пее тънкото гласче,
    Чуролика и зове,
    Що ражда птичето сърце,
    Свобидата за простор,криле.
    Така лети и моята душа,
    Зове и търси обичта.

    Като щурче в късен час,
    Загледано в незнайни светове,
    Към звездиците и кръглата луна,
    Жадува и възпява в балада,
    Романтик е то,до смъртта си млада.
    Така и моето сърце,
    За любов жадува,без нея ще умре.

    Като риба, захвърлена от буйната вълна,
    Подскача, предсмъртно на брега,
    Тя търси пак отчаяно вода,
    Като мене, който търси обичта.

    Като скитник, събудил се в чужди светове,
    Той взира се в безкрая,
    Да открие своята земя,
    Да открия рая.
    Така и моите очи,
    Взират се търсят,
    Да открият подобно на моето сърце,
    Другар в живота си докрая.

    Като бухал скрит от светлината,
    Спи дълбоко и сънува, и бленува,
    Чака с трепетно желание, бълнува,
    Да се спусне над земята нощта,
    И зарадван, най-после е дошла,
    Вечерта в която той живее.
    Така и аз, пулсира в мен кръвта,
    Да дочакам обичта,
    С която аз живея.

    Не мога аз без любовта,
    Както очите не могат без свтлина,
    Както рибата не може без вода,
    Както скитника не може без своята земя,
    Както птичето не може без простор,крила,
    Както щурчето мечтаещо без песента,
    Както бухалът живеещ само в нощта,
    Както цветето без слънце и небеса,
    Така и аз не мога ни ден,
    Секундата цяла вечност става за мен,
    Без обичта,без любовта,
    Родителската,
    Приятелската,
    И на жена!
    Без любовта,без обичта,
    Все едно аз мъртъв съм и не живея

    Едно стихче от преди 4,5 години
  • Много нежно и искрено! С малко думи казва всичко! Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...