Nov 14, 2008, 3:27 PM

Очакване

  Poetry » Love
700 0 7

Тъй както цветето бленува светлина,

така очаквам те да дойдеш ти сега,

да видя пак твоите добри очи,

дали са ме жадували през тези дни.


И като влезеш, не казвай нищо ти,  

ела до мен и тихо приседни,

ръката ми с нежност в твоята вземи,

и с обич пак към мене погледни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • нежно и красиво...с обич.
  • Благодаря на lu4 и аннавлад за хубавите отзиви и особено на Краси Иванов за чувствения стих!
  • Копнежно!
  • Без обичта.

    Както цвете в обширното поле,
    Разтваря свойте цветове,
    За да види слънце и небе,
    Така и моята душа,
    Разтваря се за любовта.

    Като птиче,зъзнещо в снега,
    Търсещо една трохица за глада,
    и свежестта на пролетта,
    обича лятото и песента,
    Пее тънкото гласче,
    Чуролика и зове,
    Що ражда птичето сърце,
    Свобидата за простор,криле.
    Така лети и моята душа,
    Зове и търси обичта.

    Като щурче в късен час,
    Загледано в незнайни светове,
    Към звездиците и кръглата луна,
    Жадува и възпява в балада,
    Романтик е то,до смъртта си млада.
    Така и моето сърце,
    За любов жадува,без нея ще умре.

    Като риба, захвърлена от буйната вълна,
    Подскача, предсмъртно на брега,
    Тя търси пак отчаяно вода,
    Като мене, който търси обичта.

    Като скитник, събудил се в чужди светове,
    Той взира се в безкрая,
    Да открие своята земя,
    Да открия рая.
    Така и моите очи,
    Взират се търсят,
    Да открият подобно на моето сърце,
    Другар в живота си докрая.

    Като бухал скрит от светлината,
    Спи дълбоко и сънува, и бленува,
    Чака с трепетно желание, бълнува,
    Да се спусне над земята нощта,
    И зарадван, най-после е дошла,
    Вечерта в която той живее.
    Така и аз, пулсира в мен кръвта,
    Да дочакам обичта,
    С която аз живея.

    Не мога аз без любовта,
    Както очите не могат без свтлина,
    Както рибата не може без вода,
    Както скитника не може без своята земя,
    Както птичето не може без простор,крила,
    Както щурчето мечтаещо без песента,
    Както бухалът живеещ само в нощта,
    Както цветето без слънце и небеса,
    Така и аз не мога ни ден,
    Секундата цяла вечност става за мен,
    Без обичта,без любовта,
    Родителската,
    Приятелската,
    И на жена!
    Без любовта,без обичта,
    Все едно аз мъртъв съм и не живея

    Едно стихче от преди 4,5 години
  • Много нежно и искрено! С малко думи казва всичко! Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...