Понякога я виждаха сама
на пейката пред малката и къща,
старица със изстрадала душа
и спомен, който често я обгръща!
В очите и живееше тъга,
но вярваше, че някой там ще мине!
Навярно ще са внуци и деца,
или ще дойдат близки и роднини!
Ще събере узрели плодове,
домашен хляб със обич ще замеси,
букет от здравец и невен ще набере...
Една мечтана радост я понесе!
Но вечер пак оставаше сама,
прибираше се в тихата си стая!
Нощта прикриваше поредната сълза –
скръбта и никой, никога не ще узнае!
© Руми Todos los derechos reservados