Aug 28, 2017, 12:51 AM  

Очакване!

  Poetry
1.9K 10 23

Понякога я виждаха сама

на пейката пред малката и къща,

старица със изстрадала душа

и спомен, който често я обгръща!

 

В очите и живееше тъга,

но вярваше, че някой там ще мине!

Навярно ще са внуци и деца,

или ще дойдат близки и роднини!

 

Ще събере узрели плодове,

домашен хляб със обич ще замеси,

букет от здравец и невен ще набере...

Една мечтана радост я понесе!

 

Но вечер пак оставаше сама,

прибираше се в тихата си стая!

Нощта прикриваше поредната сълза –

скръбта и никой, никога не ще узнае!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Непременно си поговори с нея, тя много ще се зарадва, сигурна съм! Може и букетче есенни цветя да ти набере...
  • Виждам една жена на пейка да седи...все ме поглежда. Другия път ако е там, съм решила да седна до нея да я поразговоря... А стихът ти е...а бе прекрасен е!!!!!
  • Роси...
  • Покъртително, тъжно и вярно...
  • Благодаря ти, мила Люси!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...