rumbic (Руми)
329 4585
Aug 28, 2017, 12:51 AM  

Очакване! 

  Poetry
1656 9 23

Понякога я виждаха сама

на пейката пред малката и къща,

старица със изстрадала душа

и спомен, който често я обгръща!

 

В очите и живееше тъга,

но вярваше, че някой там ще мине!

Навярно ще са внуци и деца,

или ще дойдат близки и роднини!

 

Ще събере узрели плодове,

домашен хляб със обич ще замеси,

букет от здравец и невен ще набере...

Една мечтана радост я понесе!

 

Но вечер пак оставаше сама,

прибираше се в тихата си стая!

Нощта прикриваше поредната сълза –

скръбта и никой, никога не ще узнае!

© Руми All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Непременно си поговори с нея, тя много ще се зарадва, сигурна съм! Може и букетче есенни цветя да ти набере...
  • Виждам една жена на пейка да седи...все ме поглежда. Другия път ако е там, съм решила да седна до нея да я поразговоря... А стихът ти е...а бе прекрасен е!!!!!
  • Роси...
  • Покъртително, тъжно и вярно...
  • Благодаря ти, мила Люси!
  • Как съм пропуснала тази прекрасна твоя творба. Хиляди са милите останали сами по селата . Как нежно и тъжно звучи🌹🌼!!!!
  • Благодаря ти, мила Веси!
  • Отразяваш светлината и добротата, Руми! Поздравления!
  • Иржи, Хари, Роби, думите ви ме стоплят и вдъхновяват... Благодаря!
  • Трогателен стих!...Благодаря за емоцията, Руми!...
  • Красиво,както всичките ти творби,Руми!!!Поздрави!!!
  • Колко малко трябва на един възрастен човек-надежда!И все пак......както в поговорката-всички щастливи са еднакво щастливи,а нещастните-всеки по своему нещастен....Самотата е главното нещастие на възрастния и близките им трябва да си направят изводи!Много силно си го казала,Руми!!И....чети си пощата?
  • Влади, за мен е чест да те видя на моята страница!
  • Благодаря ви, че бяхте тук, приятели!
  • Не напразно си нарекла стихэ си"Очакване"
    Там са пресъхналите
    от мъка очи на нашите майки
    едно очакване което остава само в надеждата за връщане на едно необратимо минало и скръб,която нашата съвест не може да изкупи.
    Поклон!
  • Представих си тази старица, Руми! Хем е събирателен образ на майките останали сами, хем е съвсем реална и ясно зрима. Както обикновено, пишеш с топлота и тъга, и силно въздействащо! Поздравявам те!
  • За едно голямо сърце, оставям тук едно по-малко сърчице ❤... Браво, Руми!
  • Тъжно, Руми, но ние разбрахме скръбта ѝ. Поздрави!
  • Тъгата и надеждата на старите хора... Тъжната реалност.
    Хубава творба, вълнува!
  • Тъжен,но хубав стих!За съжаление-реалност...
  • Виждам ги всеки ден, самотни и изоставени, чакащи последния си гост-смърта. Страшно е. Поздрави!
  • Тъжно.Но, мъката И се знае. Толкова самотни старци живеят с нея, че няма ка да не се знае. Много красив стих!
  • Любов и състрадание усетих тези красиви стихове, Руми! Поздравявам те!
Random works
: ??:??