31 oct 2023, 6:39

Очакване

  Poesía
391 0 0

Желанието идва

и започва да говори нещо.

Но аз не го слушам-

гледам плавното натрупване

на оцветените листа

по топлата земя:

всяко докосване е прегръдка,

всеки полет- обичащ…

Толкова много приказки!

 

Но аз не слушам.

Гледам как тишината на

отиващият си ден затваря очи,

за да изживее- отново- всичките си сънища

(тя вярва на мечтите си) ;

гледам как катеричката

събира тайните на дърветата-

като да знае, че те трябва да бъдат пазени;

гледам унесеността на малкото детенце…

 

А вятърът се мъчи

да ни подготви за студеното

и, смутен, дори забравя да обещае пролет-

все пак не се отказва…

Но дърветата тъжно се клатят.

Катеричката се прави, че не разбира.

Детенцето се страхува за унесеността си.

А на мен ми се причува нещо.

 

Колко дълго идване !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...