31.10.2023 г., 6:39

Очакване

387 0 0

Желанието идва

и започва да говори нещо.

Но аз не го слушам-

гледам плавното натрупване

на оцветените листа

по топлата земя:

всяко докосване е прегръдка,

всеки полет- обичащ…

Толкова много приказки!

 

Но аз не слушам.

Гледам как тишината на

отиващият си ден затваря очи,

за да изживее- отново- всичките си сънища

(тя вярва на мечтите си) ;

гледам как катеричката

събира тайните на дърветата-

като да знае, че те трябва да бъдат пазени;

гледам унесеността на малкото детенце…

 

А вятърът се мъчи

да ни подготви за студеното

и, смутен, дори забравя да обещае пролет-

все пак не се отказва…

Но дърветата тъжно се клатят.

Катеричката се прави, че не разбира.

Детенцето се страхува за унесеността си.

А на мен ми се причува нещо.

 

Колко дълго идване !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...